Балада за Жанет

Ти бе онова нежно вдъхновение,
пристигащо при мен като видение,
докосващо всичките ми сетива,
изпълващо с любов моята душа!
Но с едно простичко отрицание
обрече душата на вечно страдание!

Припев:
Душата ми се скита между рая и ада,
докато аз пея тази тъжна балада!
От скръб за теб изплаках двете очи,
по бузите течаха кървави сълзи!
От любовта ми към теб греех и живях,
но изгубих се днес сред циничния смях.

Към теб стремях се, слънчева любов.
Падна мрака за мен, тежък и суров.
С изтръпващо чувство те докосвам
Прегръщам те аз без материя и кости.
На скитане след тебе се обричам,
защото, знай, винаги аз ще те обичам!

Припев:...

Ти бе онова нежно вдъхновение,
живеещо във всяко произведение.
Обсебващо, разумът ми превзема,
влудяващо, живота ми отнема!
В отвъдното мисли мъртвият поет,
за тебе, музо приказна... Жанет!