Балада за Музата
Виновен ли съм за това,
че същността ми изгради
свой свят от искрени слова?
Нима Фортуна се влуди
и злобно, с ярост, зареди
срещу мечтите ми атаки.
Но тук, сега, както преди
не се предавам пак и пак, и...
Не съм се примирил, едва
не влача се, не навреди
напълно подла чернова.
Макар оставила следи
у мене болката, роди
една любов с основи яки
и жар са моите гърди.
Не се предавам пак и пак, и...
От обич Музата зова:
" Пътеводител ми бъди!
В деня ще бъдеш синева,
в нощта безбройните звезди!
И Мрак не ще ме победи!
С вълшебствата си, мила, благи
с духа на пролет ме води! "
Не се предавам пак и пак, и...
Мечтая с нея, обнови
Ума, сърцето и душата.
За творчество ме вдъхнови
Ангел висш от небесата.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
