Балада за музиканта
Сънуваше блестящи сцени,
триумф пред публика, конкурси...
Днес свири в подлези студени
и си мечтае да закуси.
Така минава му животът,
но ето, че се случва чудо:
трохите се превръщат в ноти,
оркестърът засвирва лудо.
В стомаха свирят сто цигулки,
в главата му чинели бият,
пред погледа кръжат светулки
и кучета протяжно вият.
Отново свири той на сцена
симфония необичайна.
Не чу тревожната сирена
и констатацията крайна.
Трупът набързо бе отнесен,
за него никой не заплака,
но там - в оркестъра небесен -
мечтата му с любов го чака.
© Валерия Тодорова All rights reserved.
