agferdousi65 (Асенчо Грудев)
658 1639
Dec 27, 2020, 8:36 AM

Балада за ( не ) възможната любов 

  Poetry » Love, Strict forms
702 0 6

Далече си... ала защо тогава

душата ми към тебе все лети?

Сърцето полудяло не престава,

чрез мисълта, за тебе да тупти.

И сливат се желания с мечти,

и само с тях докосвам те сега.

Потъвам в най-дълбоката река

на чувствата, които палиш ти.

 

Ни капчица съмнение остава,

че нещо истинско във мен пламти.

Видение пречистено явява

с вълшебни трели нежни красоти.

И сън не е, щом искрени следи

прогонват всяка болка и тъга.

Вървя със порив, верен все така

на чувствата, които палиш ти.

 

Докато слънце с твоя зов изгрява

ще следвам пътя си и ще дъхти

надеждата и мило ще ми дава

по-нови сили в трудни висоти.

Прости ми днес, не вярвах аз преди,

че в невъзможното една дъга

ще се издигне, че ще се врека

на чувствата, които палиш ти.

 

Далече си... Но словото сближава

и в идното преживо ще блести,

и времето поклон пак ще отдава

на чувствата, които палиш ти.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??