Балада за самотната Жена
БАЛАДА ЗА САМОТНАТА ЖЕНА
Тя отдавна си няма съпруг.
И дечица не виждам край нея.
Тя ме кани на пилешко с лук.
Или просто да слезем на кея.
Тя понякога влиза при мен
да изпуши една-две цигари.
И по седем минути на ден
си мълчим, и кафето ни пари.
Гледам нейния жълт пеньоар.
Или чезна в зениците нейни.
Стар съм, Господи, толкова стар! –
да я нежа във рими елейни.
С нея ставам пак малко дете.
Както носи махленската клюка,
тя и моите книжки чете.
И ме следва дори във Фейсбука.
Ще се питам до сетните дни,
леко трезвен, на няколко водки –
Боже, колко ли много Жени
като нея в света са самотни?
27 януарий 2023 г.
гр. Варна, 12, 05 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
