Балада за Градивната воля

Преплува океан с безброй съдби

и не потъна в този хищен хаос.

Ти прелетя над слепите тълпи

и не пропадна в пропастта от жалост.

Премина през пустини с жарка ярост,

горите мрачни прекоси без страх.

И в зной, и в студ ти не показа слабост.

Не се предаде пред лъжи и грях.

Как времето без разум нагруби

същността ти истинска. Без радост

обрекоха те дни, но не склопи

очите си и не изгуби патос.

Родени в алчност и в горчива гадост

обещания валяха с прах.

Въпреки това запази святост...

Не се предаде пред лъжи и грях.

Идиотщина не се търпи,

а мнозина виждат в нея благост

и дори обсипват я с хвалби,

и убиват бъдещата младост.

Неотклонно властващата наглост

ще пирува с мижавост и крах.

Сред абсурда само ти си яркост.

Не се предаде пред лъжи и грях.

О, Градивна воля, пречупи

подлите окови! В теб познах

устрема- сърцето в плам заби...

Не се предаде пред лъжи и грях.