Балада за Яворов
/пред паметника на Яворов в Поморие/
Яворов седи и гледа към морето.
Макар от камък, толкова е жив;
и писаното слово на поета
звучи, дори от камък мълчалив.
И чайки му припяват непрестанно,
вълните мият го от грижи и тъга;
през житието време не остана
поете, днес почивай – тук, сега.
Пиши, поете, и през наще устни
и с нашите несигурни ръце.
Мълчанието твое е изкусно,
тъй както бяха твоите стихове.
Макар и да мълчиш от мъка, викаш.
Привидно тих, но с неспокоен дух,
дори от камък, ти отново дишаш,
разчувстваш всички, минали от тук.
С ръцете си и в тази малка книга
ти напиши на камък, и с крила,
и нареди до твоето вечно име
и Гоце, Тодор, Македония.
Обичаме ги, те за нас са нужни,
с греховната, човешката любов,
с която се обича нещо чуждо…
Какъв ужасен, тежък благослов!
Но днес почивай, скъпи ми поете,
настъпи и за тебе този час;
ти без вина и упреци проклети
посрещаш сутрин изгрева в захлас.
По-бял от слънце, по-вечен от морето,
простряло се пред тебе като длан,
ти чакаш Лора с нежно цвете
и търсиш образа ѝ възжелан.
А цветето – оставено пред тебе
живота вдъхва в твоя камък бял.
Тук други вречени доведе
стиха ти, песните що беше пял.
29.08.2014г. – Ахелой
© Лъчезар Лазаров All rights reserved.
