Баладата на една драма
Ще търсиш ли да срещнеш моето лице,
когато срещу теб стоя,
но за мен те няма?
Ще водиш ли борба за моето сърце?
Отключи то за теб врата,
но вкуси измама.
Ще протегнеш ли безпомощните си ръце?
Държаха някога мощта...
пропадна в яма.
Ще погалиш струните на арфа със перце
да ме върнеш с песента.
Напразна закана!
Късно е вече! Някога нашето Слънце
път ясен и цветен огря.
Днес - тъга голяма...
Защото имаше миг! На моето лице
изписано бе как горя...
От приказка-драма!
© Кристиана Костадинова All rights reserved.
