Балканът за юнаци плаче
За тихите ни революции
ракия люта ни опива.
На сутринта сме слепи, куци и,
каквито сме си – маса сива.
А ти, поете, вей байряци и
изправяй гордото си чѐло,
пред робите на чужди нации,
с вериги – липсата на смелост.
И пак те величаем, ето ни,
мълчи тълпата многолица
на думи ден до пладне свети ни,
душата твоя – бяла птица.
След речите, шумът, гърмежите,
доволен робът е обаче,
поспрете ли, ще забележите –
Балканът за юнаци плаче...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
