Банално за двама
(на майка ми и баща ми)
„... аз съм останка от нещо, което отдавна
не функционира – моето семейство...”
Люк Бесон
... когато тръшнеш
външната врата
и радостно въздъхнеш
свободата,
на навика
поставил кръст,
а любовта прибрал
в изтърканите джинси,
с удобството,
че почваш отначало
и оправданието,
че всичко си направил,
и думите,
чегъртани със кремък,
платени със
съвместна самота,
ти шепнат,
че повече „не искаш и не можеш”,
а малките предателства
(взаимни)
достойнството ти
повече не трае...
ще виждаш всеки път
във сутрешното огледало
на кривите си стъпки
грешния каданс,
а някъде –
далеч зад хоризонта
на чисто новия ти
лъскав свят,
ще те преследват
вечно...
... очите
на децата
ти.
28-31.03.2012
© ВикМарк All rights reserved.
