Re4enKos (ВикМарк)
21 71
Oct 11, 2012, 1:45 PM

Банално за двама 

  Poetry » Other
817 0 9

(на майка ми и баща ми)

 

„... аз съм останка от нещо, което отдавна

не функционира – моето семейство...”

                                               Люк Бесон

 

 

... когато тръшнеш

външната врата

и радостно въздъхнеш

свободата,

 

на навика

поставил кръст,

а любовта прибрал

в изтърканите джинси,

 

с удобството,

че почваш отначало

и оправданието,

че всичко си направил,

 

и думите,

чегъртани със кремък,

платени със

съвместна самота,

 

ти шепнат,

че повече „не искаш и не можеш”,

а малките предателства

(взаимни)

достойнството ти

повече не трае...

 

ще виждаш всеки път

във сутрешното огледало

на кривите си стъпки

грешния каданс,

 

а някъде –

далеч зад хоризонта

на чисто новия ти

лъскав свят,

 

ще те преследват

вечно...

 

... очите

на децата

ти.

 

28-31.03.2012

© ВикМарк All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??