Бандитска любов
787
0
1
Тогава, когато оловото удари гърдите,
а тялото ми вече е лед.
Няма да имат смисъл мечтите,
защото всичко ще е скреж.
Тогава, когато куршумите искат рози,
а розите, сълзи.
Недей да плачеш,
защото там си ти...
Колкото и да боли,
пръст след пръстта идва.
Няма вече значение ни злата,
нито и най-скъпите ми блага.
Недей да плачеш, недей скърби,
защото долу, аз ще съм щастлив.
Щастлив, защото живях,
живях, за да те обичам!
А ако косите ми станат сиви,
и на печката не седиш ти.
Дори и след сто години,
сърцето ми...
за теб ще...
...гори!...
© Живко Гадев All rights reserved.
