Тук си още, Любов – несмутена от нищо и никого.

Скръсти крак върху крак и облегна гърба си на бара.

Зад тезгяха на смяна отново е барманка сприхава,

погрозняла от мръщене. Всъщност не толкова стара.

Ти си чакаш поръчката – двойно и сухо мартини.

Тя така и не смогва коктейла най-прост да приготви. 

А луната пак плюе костилки от зрели маслини.

И мъглата от чашите с узо край теб се закотвя. 

Мимолетни мъже се изнизват, с безпазви разголени,

и облизват от халбите с бира единствено пяната.

А жените до тях, по-ревниви от кучки разгонени,

доразлайват дръгливото, в ъгъла свито, пиано.

Колко още ще чакаш, не ти ли омръзна, момиче?

В този бар не сервират на всеки – не го ли разбра?

Този свят изтрезня и съвсем не е свят за обичане.

Остави му бакшиш – да те помни. И тръгвай сега.