"баща"
Ще дойда в съня ти полека
и нежно ще приседна до теб,
безсилна в очи да погледна човека,
от човека, отрекъл се в пет.
Тогава, като по часовник точен,
ме слагаше на своите колене,
говореше ми за живота порочен
и колко е лесно да си малко дете.
Без свян пред мене плачеше,
без грях дори, че от моите сълзи
в прахта изписвах думичка една.
И тя до днеска ме изгаря.
"баща"
Не знаеш коя съм. Каква.
Дали дъщеря ти е вече жена.
Какъв човек без теб е станала.
И коя е най-нежната й мечта.
Искаш ли да ти разкажа?
Малко обич да ти поднеса,
с моята любов да те накажа
и после да я отнеса...
На четиринайсет стихове прописах
и се влюбих, в нечии очи
нелепо, детски се улисах,
а времето го заличи...
Картичка веднъж си купих.
Вместо тебе я подписах.
Сърцето си подкупих,
косата червена си боядисах.
Пуша много. Но не пия.
Белег си ми ти.
И не искам да го крия.
Как за мен не те боли?!
И какъв свят, дявол да те вземе,
ти, човекът, съгради ?
От страх живота да не ти отнеме,
най-хубавото си изгуби...
Днес съм пораснала. Не много.
Още правя глупави грешки.
Но много израснала, за
глупостите човешки.
Аз ти прощавам. Всичко. До грош.
Времето не ще го върнем вече.
И пред Бог не мога да го отрека,
твойта кръв във мен тече, човече.
и нежно ще приседна до теб,
безсилна в очи да погледна човека,
от човека, отрекъл се в пет.
Тогава, като по часовник точен,
ме слагаше на своите колене,
говореше ми за живота порочен
и колко е лесно да си малко дете.
Без свян пред мене плачеше,
без грях дори, че от моите сълзи
в прахта изписвах думичка една.
И тя до днеска ме изгаря.
"баща"
Не знаеш коя съм. Каква.
Дали дъщеря ти е вече жена.
Какъв човек без теб е станала.
И коя е най-нежната й мечта.
Искаш ли да ти разкажа?
Малко обич да ти поднеса,
с моята любов да те накажа
и после да я отнеса...
На четиринайсет стихове прописах
и се влюбих, в нечии очи
нелепо, детски се улисах,
а времето го заличи...
Картичка веднъж си купих.
Вместо тебе я подписах.
Сърцето си подкупих,
косата червена си боядисах.
Пуша много. Но не пия.
Белег си ми ти.
И не искам да го крия.
Как за мен не те боли?!
И какъв свят, дявол да те вземе,
ти, човекът, съгради ?
От страх живота да не ти отнеме,
най-хубавото си изгуби...
Днес съм пораснала. Не много.
Още правя глупави грешки.
Но много израснала, за
глупостите човешки.
Аз ти прощавам. Всичко. До грош.
Времето не ще го върнем вече.
И пред Бог не мога да го отрека,
твойта кръв във мен тече, човече.
© Свобода All rights reserved.
