Apr 25, 2012, 9:39 AM

Батман и Жената 

  Poetry
836 0 5

 

 

                Батман и Жената

 

                Не грее слънце,

                                а вали.

                 В такова време

                         се тъгува.

                   Но на съседите

                          момчето

                    ме търси -

                       нещо го вълнува.

                   В очите

                            пламъче гори

                   и срамежлив,

                            похвала проси.

                   Като смел

                            авангардист

                   рисунката

                           в ръката носи:

                   Той страшен -

                         ама много страшен,

                    с една... май котка

                           с рокля и с корона.

                    Виж - казва -

                           тук нали съм Батман,

                    а тя прилича

                           на котката ти

                    от балкона.

                            Мълча и мисля,

                     че не трябва

                            нищо - тук -

                     да се променя!

                             Той - с вечния

                     стремеж към Батман,

                             а Тя - Жената-котка,

                      негова Вселена.

    

                  

                   

                

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??