Батман и Жената
Батман и Жената
Не грее слънце,
а вали.
В такова време
се тъгува.
Но на съседите
момчето
ме търси -
нещо го вълнува.
В очите
пламъче гори
и срамежлив,
похвала проси.
Като смел
авангардист
рисунката
в ръката носи:
Той страшен -
ама много страшен,
с една... май котка
с рокля и с корона.
Виж - казва -
тук нали съм Батман,
а тя прилича
на котката ти
от балкона.
Мълча и мисля,
че не трябва
нищо - тук -
да се променя!
Той - с вечния
стремеж към Батман,
а Тя - Жената-котка,
негова Вселена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
