25 abr 2012, 9:39

Батман и Жената

  Poesía
970 0 5

 

 

                Батман и Жената

 

                Не грее слънце,

                                а вали.

                 В такова време

                         се тъгува.

                   Но на съседите

                          момчето

                    ме търси -

                       нещо го вълнува.

                   В очите

                            пламъче гори

                   и срамежлив,

                            похвала проси.

                   Като смел

                            авангардист

                   рисунката

                           в ръката носи:

                   Той страшен -

                         ама много страшен,

                    с една... май котка

                           с рокля и с корона.

                    Виж - казва -

                           тук нали съм Батман,

                    а тя прилича

                           на котката ти

                    от балкона.

                            Мълча и мисля,

                     че не трябва

                            нищо - тук -

                     да се променя!

                             Той - с вечния

                     стремеж към Батман,

                             а Тя - Жената-котка,

                      негова Вселена.

    

                  

                   

                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...