Бавно
И вървим сред великата бяла пустиня
В нашия малък танк, от далеч следим врага.
Войната е сякаш някаква чудна богиня
Всичко разрушава и обрича тази пуста земя
Шумът от мотора заглушава дори сърцето,
Песните на живеещия под гнет народ.
Кой ще върне на тази майка детето,
Или на онзи старец - неговия живот?
И вървим след опустошителен бой,
Маршируваме горди, но в нас е смут.
Днес пред целия свят, аз станах герой, ...