Бавно се спусна над мен тишина
и лепкава, мъглата ме погълна,
потърсих път по който да вървя,
преди мечтите ми да възкръснат.
Музика нежна ми напомни за лято,
за прегоряло слънце, шум на вода,
и безкрайния полет на бялото ято,
сляло се с вятъра, като със сълза.
Колко път самичка съм избродила,
и надежди по него прахосала,
огрява слънцето полята оплодени,
с въздишките си ме омагьосва. ...