M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
Aug 25, 2022, 4:10 PM

Бавно се спусна над мен тишина 

  Poetry
860 3 15

Бавно се спусна над мен тишина

и лепкава, мъглата ме погълна,

потърсих път по който да вървя,

преди мечтите ми да възкръснат.

 

Музика нежна ми напомни за лято,

за прегоряло слънце, шум на вода,

и безкрайния полет на бялото ято,

сляло се с вятъра, като със сълза.

 

Колко път самичка съм избродила,

и надежди по него прахосала,

огрява слънцето полята оплодени,

с въздишките си ме омагьосва.

 

А ти лице, смееш ли се, или плачеш?

Защо си тъй загадъчно, далечно,

спомен скъп небето ще изпрати,

усмихни се с усмивката човечна!

 

С пътя стръмен зная, ще се справя,

ще се пребори пак  крехкото сърце,

животът пред себе си ще оправдая,

и пред погледа на вечното небе!

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??