BB
Не зная как влюбих се в теб.
Не ме питай!
Отговор нямам...
Изгубих се някъде в лабиринта на мислите ти.
От любопитство последвах ги.
И колкото повече изгубваше се ти
и колкото повече слушах...
нещо у мене пречупи се
и реших да те следвам до края.
Кога потънах в зелените ти очи,
кога разтопих се в усмивката твоя?
Кога без прегръдката ти започна да боли?
Кога в съня си започнах да плача?!
Не ме питай,
не зная...
Това, което случва се между нас, обяснение няма.
Помете ни буен порой.
Ти плуваш срещу течението,
но аз се давя.
И всеки път, когато протегнеш към мене ръка,
ме спасяваш.
От сенките и от страха,
че утре може да те няма.
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
