* * *
Мога ли да спра да те обичам,
щом разделя ни смъртта,
да копнея по отминалите дни,
когато жива беше ти.
Да се блъскам и упреквам,
че не ми прости,
как да живея без теб, ми кажи,
когато се лутам през времето
без цел, без посока,
угаснали за мен са всички звезди.
Как можах... как можах да те изгубя през времето,
толкова бързах, че сякаш не забелязах как се губиш,
как се отдалечаваш във времето.
Ако зависеше от мен, всичко щеше да зависи от мен,
звездите щяха още да светят, а аз щях да ги гледам,
прегърнал те силно, без да бързам в прегръдката на времето.
© Венцислав Иванов All rights reserved.
