* * *
Онова, което те
кара да плачеш
не е това, което...
... забравя си мислите
и спира. Меланхолик
никога не е бил силен в
поезията, освен бисери като
"очите ми са празни, очите
ми мълчат, очите ми ненужни
на лицето ми стоят,
очите гледат тъжно към
дебелата стена - безумно ми е
нужна молекула светлина,
очите ми са празни, в тях
се дави мисълта."
Тъпо е,
но някога беше написано,
и мисли бяха надвиснали.
А сега си падат свободно.
Заспи,
заспи,
заспи:
когато
отвориш очи, ще е тъмно навсякъде.
И аз ще съм в тъмното, но няма да Бъда,
спам, много съм зле. Сори...
© Йордан Серафимов All rights reserved.
Лягам да спя, и сигурно като се събудя ще е публикувано 
