Aug 23, 2008, 7:28 PM

* * *

  Poetry
842 0 3
дните идват при мен
оставят маските си в някой ъгъл на сърцето ми
и се стопяват в нищото
старият дядо припаднал в тоалетната
момчето с прерязани вени и два литра кръв на пода на банята
самота
хора с осакатени души
леля Станка
полудяла след като дъщеря и починала
вечно с торбите с боклук
Маринчо опикан в някой вход
Всички ние захвърлили истината
забравили как се обича
забравили за
синьото небе
свободата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Панчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...