Все някакви такива побъркани странни
призматично - конусовидни неща стават
с топографията на моята кармична отнесеност
че едвам смогвам да отделя време
(полагащото се парче от тортата - часовник) ...
Изгубени в хаоса сенки прозрачни
всред зноя летиме а дъвчеме сняг
С безумен копнеж във душите сумрачни
Кога ще достигнем желаният бряг
Водите на времето тежки коварни ...
дните идват при мен
оставят маските си в някой ъгъл на сърцето ми
и се стопяват в нищото
старият дядо припаднал в тоалетната
момчето с прерязани вени и два литра кръв на пода на банята ...
