Jan 17, 2008, 10:41 AM

Бдение 

  Poetry » Phylosophy
740 0 12
Тази нощ оставам будна,
вглъбена във себе си някак
и не мога тебе да зърна
и да превърна съня в миг кратък.
Не приемам тази обреченост
на чувствата, натежали от недоимък,
на вината, че вечно ще чакам,
ще се гневя и проклинам.
Не приемам раздвоените думи,
нарушават мислите ми разкъсани,
понасят ме отново сломена
и разнищват дните завързани. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??