Бдение
Тази нощ оставам будна,
вглъбена във себе си някак
и не мога тебе да зърна
и да превърна съня в миг кратък.
Не приемам тази обреченост
на чувствата, натежали от недоимък,
на вината, че вечно ще чакам,
ще се гневя и проклинам.
Не приемам раздвоените думи,
нарушават мислите ми разкъсани,
понасят ме отново сломена
и разнищват дните завързани.
И в деня със строгостта на очите ти,
и с властта на гласа ти обсебващ,
във ръцете ти няма да съм ничия,
не на теб, а на себе си ще се облегна.
© Силвия All rights reserved.
