niabg13
44 results
Път пред мен-а зад мен многостен.
Ще погледна ли истински в него,
или той ще погледне във мен,
или в него аз ще погледна.
Дъжд от лен - нежен, тих, устремен. ...
  566 
Ако сбъднеш мечтите сега,
ще ти трябват ли тихи пространства,
ще потърсиш ли мойта душа,
ще докоснеш ли нечие тайнство.
Или може би в свойте следи ...
  531 
Забравих слънце да си взема,
валеше дъжд под тъжната луна,
по тротоара имаше елени,
които се целуваха в дъжда.
По кръглата обвивка на луната ...
  635 
Загадъчен нюанс на самота
и прагове, прекрачени от чувства -
премръзнали, забравени в нощта,
завърнали се в стая срамно пуста.
Мелодия позната в тишина, ...
  543 
Обсебени от наема на дните,
които се прокрадват между нас,
живеем, разпределяйки мечтите,
така че да ни стигнат в следващ час.
Хазяинът Живот ни гледа строго, ...
  580 
Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого - незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път ...
  493 
Заседна ми във гърлото душата –
не мога да преглъщам от душа,
ако заплача, може би, горката,
в гърдите ми ще стигне със плача.
Потънаха в сълзите ми очите – ...
  790 
Бледи сенки остават след нас,
след една самота изживяна
и - простреляна с лудост от страст -
самота, споделена от двама.
Споделихме я, както страстта - ...
  877 
Под дъжда, който днес не вали,
с теб ще бъда - теб, който те няма;
ще те гледам със нежност почти,
с обич липсваща, с огън без пламък.
И ще вярвам, че, всъщност, си там, ...
  699 
Днес мисля за Петя Дубарова -
тъй млада, тъй крехка, сама,
защо ли свещта й догаряла
до онзи момент - на смъртта.
Красивите мисли изписани ...
  831 
Това е начало на ново начало,
изглежда, че често в живота грешим,
уж трябва да знаем и мислим, че знаем,
но, въпреки всичко, ужасно мълчим.
Защо са ни устни, които не пускат ...
  618 
Политам и до теб се приземявам,
а ти стоиш на твърдата земя,
отказваш да признаеш, че оставам
за тебе най-прекрасната жена.
Отлитам... И отново те оставям. ...
  549 
Когато сгрешиш и започнеш да страдаш,
ще бъда до теб, ще прогоня мига,
във който си чувствал частица омраза,
която е бродила в твойта душа.
При теб ще остана, дори да е късно, ...
  894 
Прелитащият огън подпали ветровете,
дъждът навън угасна, но липсваше дъга,
връхлитащата буря подгони снеговете,
студът крещеше страшно с оттенък на тъга.
Попитах ветровете защо дъждът угасна, ...
  565 
Когато спориш със съдбата, но тя не иска да те чуе,
когато чуваш нечий вятър, преди да влезеш в нечий свят,
когато някой твой приятел те е излъгал или лъже,
преди да станеш и да тръгнеш, се обърни за миг назад.
Защото има миг в живота с цена на хиляди минути, ...
  542 
И лесно истина превръща се в лъжа,
и се объркват чувства - много или малко,
когато, вместо "не" да кажеш, кажеш "да",
то значи си излъгал - много или малко.
И лесно чувства топли се превръщат в лед, ...
  542 
Предимството поражда победителя.
Не ти е нужен от съдбата знак,
за да престанеш в себе си да скиташ,
потънал в тишини от нечий мрак.
  514 
Последна съм. Пред мене е врата.
Дали да я отворя, аз се питам.
Сама съм, но и тази самота
ще бъде път към чувството, че дишам.
Единствена не съм, но съм сега - ...
  626 
Попита ме... И аз не премълчах.
И болката не скрих, но тя усети,
че имам сили, за да продължа...
И болката прободе ми сърцето.
В юмруци свих ръцете си - боли, ...
  641 
Той удари рязко спирачките,
взе си якето, шапката, фас,
по стъклото не спряха чистачките
да отмерват от времето част.
Той застана пред пълната улица, ...
  1063  11 
Разделящо мълчание, провлачена несигурност,
вървим в една планета, а посоките ни май
са коренно различни - ако аз съм плюс, ти минус си,
на нашто разминаване дали ще дойде край.
По пътищата тръгваме и стъпките разделят ни, ...
  509 
Ще получа ли отговор пак,
ще боли ли отново и колко.
Или всяко начало е край
на стара болка.
Ще намеря ли свойте мечти, ...
  551 
Тихо стъпваш и в моя живот
се прокрадваш и аз не усещам
как откъсвам един тежък плод -
с дъх на лято безкрайно горещо.
В моя сън се промъкваш дори, ...
  495 
Презимува светът ми във лед,
тихомълком изгряха звездите,
след пороя от болка и след -
тишината - аз вятъра питах.
Беше топло, студът отшумя, ...
  564 
Тя имаше шапка червена
и малко, наивно носле.
Бе тръгнала с питка и бренди
при своето болно бабе.
Забрави за думите майчини, ...
  532 
Хора бързат по свойте пътеки
или крачат без път по света,
лъч от слънце в душите щом свети,
значи има надежда все пак.
Хора грешки в живота си правят, ...
  498 
Самота... И се втурваш в море.
Някой вчера за теб се е сетил.
Някой вчера е мислил за теб.
А пък друг е откривал планети.
Послепис... И отново писма. ...
  542 
В моменти от мига на вечността,
преплетени, внезапно разпилени,
обвързани в планетата Земя -
живеем в близост или разделени.
Променят се числата на мига, ...
  511 
Когато се затвориш в черупката си
и успееш да останеш сам със себе си,
измъкваш ли се после от дупката си,
изравяш ли забравени ковчежета.
Помисляш ли понякога за нищото ...
  573 
В дълбините на нежно сърце
се роди неизпитвано чувство.
И протегна Човекът ръце.
И потърси Човека със устни.
И така се роди любовта, ...
  679 
И вълните се чувстват сами
сред безкрайния дъх океанен
и се сливат с брега мълчалив,
предусещайки шум ураганен.
И мечтите проливат сълзи, ...
  1007 
Тихо, преди да сменя
своята музика с чужда,
аз ще измисля пасаж,
който сълзи ще събужда.
В кратък момент ще звучи ...
  527 
Каква съм аз. Такава ли съм всъщност.
Какъв си ти - такъв или си друг.
Каква съм аз, когато в мойта същност -
съм точно аз, а ти си точно ти.
Ти ти ли си, когато аз съм аз. ...
  614 
Щом кръгът завърти се и краде от прибоя,
стихват пясъчни писти, чуваш стъпки на хора.
Някой смее се тихо, друг разлиства утеха,
трети слага си нова, непохвалена дреха.
Някой пита за някой, друг живее за думи, ...
  498 
Падна споменът. Бавни стрелки
се задвижиха сякаш отново.
Помних дълго задъхани дни -
уморени, фатално сурови.
Явно споменът се умори, ...
  593 
Тишината крещи, че обичам,
а през вятъра мойте коси
се разливат в една нетипична
безпределност от хубави дни.
В самотата на своята пролет ...
  616 
Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път ...
  573 
Изгрев меден навън ме примамва така,
сякаш бяла магия ме хваща, обгръща,
но си спомням, че дъжд с пълноводна река
щом се слее и цялата тя го поглъща.
Аз съм огнена плът със подводна душа, ...
  573 
И какво от това! Ти мълчиш.
Аз мълча, а моментът сменен е.
Тишината до болка крещи.
В тази нощ. Или може би ден е.
И какво от това, може би ...
  937 
И ето, че отново се разби
една усмивка в ствол от мрак премръзнал,
и мракът изведнъж се разтопи,
и стана светло в меката окръжност.
Изчезнаха нелепите лица, ...
  524 
Random works
: ??:??