Защо са ми богатства на света,когато съм богат душевно?
Защо ли трябва аз и въздуха да дишам,когато моят дъх по теб е той запрял?
Нима е лудост,че не искам аз без теб да съм на този свят?
Нима е лудост,че единствено за теб живея макар,че беден съм на злато и на чувства съм богат?
Ако можеше да ме погледнеш във очите,щеше да ме разбереш.
Толкова любов към теб изпитвам и само ти това ще трябва да прозреш.
Сърцето ми сега го няма,защото притежаваш го изцяло ти.
Но вземи го във ръката твоя и чувствата си с неговите сподели.
Толко ли е трудно да повярваш,че изпитвам истинса любов към теб?
Толко ли е трудно проумей го,че обичам само теб.
Казах ти веднъж, думата заричам,но заричам се в това да обичам само тебе на света.
Завинаги ще си останеш в моето сърце,но едничко си мечтая във момента, да сме заедно за миг поне.