Белег от бесило
Каквото да напиша ще е кухо,
висят бесилата с невидим клуп,
предатели, предадени – накуп
в едно и също уж светийско рухо.
А уж сме равни там на небесата
високо си и виждаш ли от там
Апостоле, картинката позната –
ни вяра, ни човечност, нито срам.
И белегът си носим, на челото
башибозук по-страшен коли днес...
Ех, Дяконе и няма край теглото,
а ти погина, за едната чест.
Горчива хапка в гърлото застава,
горят в очите гневните сълзи.
Нима е свободата ни такава?
Лъвът балкански по корем пълзи.
И вечер все се пишем за комити,
отписваме се сутрин с махмурлук.
Поп кръстьовци в душите ни са скрити...
Спи, Дяконе! Останали са тук,
макар и шепа откачени, луди,
Балканът е отгледал и орли.
Все някой ден лъвът ще се пробуди,
че белег от бесило най боли.
Ще свършат времената мракобесни,
ще изтекат и черните води...
Днес някой гледа брадва, други песни,
а утре... Утре... Лъв ще се роди!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
