БЕЛЕЗИ
Автори - dar4e_to (Дарина Дечева) и Незабравима (Кремена Стоева )
Белязан си с безжизненост, пустееш.
Със залеза стопи се във очите ми.
След думите - бездумен си, немееш.
Кървят във мен следите ти... невидими.
Потърсих те сред дните бледосенни,
изгубен в белотата на зеници.
В различното на длани животленни
с обреченост на плебсови частици.
И всяка болка бе за мен орисана,
преглъщана с порядъчна безличност.
Обичах те със обич... неизричана,
поръсена със доза ироничност.
Набързо се взривихме с метеори,
в кометен дъжд се ляхме - като лава.
Притихнал залез тихо проговори.
Недообикнат, бавно притъмнява.
Изписа ме с палитри звездолики
на фона на изгасващото слънце.
Пейзажната ми същност днес сълзи те,
покълнала в сърцето като зрънце.
Издраска ме по навик в тънки щрихи
(така прозирах само през неона...)
В приспани светове, отровно-тихи,
душеше ме. А бях ли Дездемона?...
Издъхвахме в куплетна демоничност.
Сега сме до пределност уморени.
Първичните ни роли - садистичност,
притихват във очите... умъртвени.
Потърсих те... Изгубена във дните.
И слепотата толкова личеше...
Невидимо-белязана в душите.
А обичта ни... с вятъра свистеше.
© Кремена Стоева All rights reserved.
