Белези
Когато я погледнеш,
виждаш ли
бръчиците
в крайчеца на устните;
мислиш ли си
как я разкрасяват,
как са спомени
за хубави неща,
как следи са
от мечти и срещи.
Когато я погледаш
още малко,
хрумва ли ти
(ей така, от нищото),
че фалшивите усмивки
също
оставят резки върху
кожата;
усмивките измъчени,
меланхолични,
усмивките насила
и напразно –
и те оставят
свои бръчици:
не само в крайчеца
на устните –
разстилат се по
всички капиляри,
по тънката мембрана
на душата;
пулсират в цитоплазмата
на всеки мъртъв блян.
Не ги оглеждай дълго,
неприлично е,
тя сигурно не иска
да се виждат
всичките ù белези.
Мисли за красотата ù
от нейно име.
Защото тя едва ли
вече може.
© Есен All rights reserved.
