Петра (Петя Цонева)
46 158
Jun 28, 2019, 9:25 AM

Бели крила 

  Poetry » Other
904 9 10

Дълбините на нашите рани са клисава почва, 
но в такава, навярно, небето засява крила. 
Семената им бели стъблата си крехки източват 
като нежната слънчева свила на детски тела.

 

А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – 
девет кръга се вият сред пламнал от опиум мак. 
Пари болката вляво, където сърцето е звездно, 
но звездите са кухите стави на страшния мрак.

 

Светлината извира пречиста направо от мрака. 
Девет бели разклонени вени крилата държат. 
И почти на върха им безсмъртният вятър я чака – 
светлината – подобно на извор сред сухия свят.

 

Светлината извира от девет най-страшни герана
и в самата си същност ухае на билки и мед. 
И когато се вдигне, в сърцето забиват камбани. 
Девет тъмни камбани запяват за бял водосвет.

 

На земята животът затваря и рани, и болка. 
Само залезът вечер дълбае в смирения свят. 
Но над ада в сърцето пръстта е прозирна и рохка. 
И крилата ни, ангелски бели, до дъно болят.

© Петя Цонева All rights reserved.

Произведението е включено в:
Белият час
Петра (Петя Цонева) Петра
Книги
Белият час
BGN 12.00
  1212  4  2 
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??