Белият храм на душите
Бялата черква. Камбани звънят.
Нощта е „онази“ тиха и свята.
Хора смълчани по снежния път,
гледат в небето - пламва звездата.
Към храма с надежда и вяра вървят,
свели глави в тихо смирение.
С мисия Бог тази нощ е дошъл,
кротко подава ръка за спасение.
Праведни ли сме или безбожни?
Душите ни кръст, изкован от тревога,
понесли хорски, греховете нищожни.
Камбаната пее, свързва ни с Бога.
За него в тази нощ, какво ли значим?
…нещо сме поискали в мечтите си?
Сега в снега към храма крачим…
Нека да отворим храма на душите си.
