Скитницa
192 results
Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен. ...
  71 
Подръж ми чадъра за малко,
червило от чантата да извадя.
Този дъжд го изми… колко жалко…
Как усмивка за теб да запазя?
Вятъра лудо към мен се затича ...
  141  18 
  267  10  40 
Не поглеждай назад към годините минали
всяка болка и страх в тях натежават.
В тях е кодиран животът, но имаме
спомени, които кръвта нажежават.
Забрави за вините, не търси вина в никого, ...
  111  11 
  171  16 
Самодива за теб съм, така ме видя,
Самодива стройна в очите ти,
боса пристъпвам и към тебе вървя
да отнема тревогата в дните ти.
С дълга роба съм, току до нозете, ...
  119 
Глътка вино отпивам от чашата,
капки се стичат по жадните устни.
Прекрачвам в стаята на душата ти,
стъпвам тихо и плахо на пръсти.
С вино отмивам тъгата в очите, ...
  105  10 
Живях във миг от приказка,
вълшебство някакво. Магия.
Там бях принцеса истинска,
но лицето не успях да скрия.
Бях на чуден бал със маски, ...
  110  15 
Орисвам те с калинка.
Тя по ръба на чашата върви
и там от гдето си отпивал,
разбулва твоите мечти.
Орисвам те с мечти. ...
  244  16  23 
Кръстопътища за ветрове
Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам. ...
  278  12 
Дали е зима и вятър още духа,
но по земята пролетта пълзи.
Кокиче бяло своя цвят разпука
и там една пчела се приюти.
Разшета се и по цветята затанцува ...
  161  15 
Как очаквам лятото да дойде,
пак да чуя песен на щурец.
По полянка слънчева да бродя,
а в косите от цветя венец.
Моята калинка да намеря, ...
  105 
  231  13 
Часът е - Утро! Точното време за ставане.
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно, ...
  140  16 
Този дом е гнездо на отлитнали птици,
много спомени в пазвата скрил.
Тук израснах и гонех мечтите си…
Този дом е самотен и толкова мил.
Тъгата ме води по прашите пътища, ...
  186  18 
Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
А стария, отъпках си го бавно, упорито! ...
  134  12 
Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам.
Имам си грехове. (Е, нали всички сме хора?) ...
  134 
Бялата черква. Камбани звънят.
Нощта е „онази“ тиха и свята.
Хора смълчани по снежния път,
гледат в небето - пламва звездата.
Към храма с надежда и вяра вървят, ...
  165  12 
  156  16 
Светът във тази нощ сияе,
озарено е небето от звезда,
лъчи простира до безкрая,
към земята праща добрина.
Под покрива е сгушен Снежко, ...
  118  16 
  195  16 
Подари ми най- синьото на небето,
дори от него бял сняг да вали,
дори вятър да вее тихо в полето,
най- синята част, ми дари.
Подари ми най- синьото на морето, ...
  164  16 
Наваля сняг, прегърна ни в бяло
и е мека, красива, и приказна зима.
До теб е уютно, сърцето е цяло,
носиш топлината на пламък в камина.
Усмивка прокрадва се и сгрява лицето. ...
  206  13 
Вървим сега по стъпките на зимата
и сякаш студ сковава ни душите.
От цветно, в бяло се мени картината,
а пламъкът в огнището ни топли дните.
Пропуква бъдникът, дарява светлина, ...
  275  24 
  203  17 
  265  12  30 
Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...
  116 
Идваме на този свят, без нищо.
И пак без нищо си отиваме.
Товарим се и страдаме излишно.
По пътя спъваме се и откриваме,
че сме родени за да се обичаме. ...
  157 
  305  11  32 
Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
  202  13 
Все още сричам на живота загадките.
Камъни много, понякога се препъвам.
Като вълк без да вия, ближа си раните.
Животът монета е, не знам колко струва.
И диво препуска, нейде из степите, ...
  222  21 
  261  12 
Бях Скитница сред есента
с чадър от листопад, и сто надежди.
Вървях в пътеки от мъгла
и търсих те за късче синя нежност.
С измръзнали от студ крака ...
  190  10  15 
Познаваш ли, момчето с добрите очи?
В прегръдките му вечер заспивам.
Може би има своите тайни мечти,
но аз съм денят и нощта му свенлива.
Не умее в любов да се врича, ...
  213  10 
През мъглите навъсено, тази есен ме гледа,
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...
  160  11 
Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...
  204  12 
  325  10  15 
  510  13  45 
Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото, ...
  168  15 
Засвири ми, мое мило щурче,
песен чудна, топла. За лятото.
Засвири ми, запей, че животът тече,
а в душите, есен нахлу безвъзвратно.
Засвири ми, в своята песен сбери ...
  171  16 
Random works
: ??:??