Белокрил смугъл ангел

Sep 7, 2011, 3:36 PM

Poetry » Phylosophy

583 0 1

Всеки мой пръст
е върху извора на фрактала
и стои неподвижно.
Душата ми е уморен ангел,
с оръфани бели крила,
атрофирана парализирана жажда,
недоспала от цигарена пепел,
натежала от философски камъни,
от исторически зной и магически прах,
който прояжда кората
и смесен със смугла смола,
запълва улични стрии,
изровени от краката на грешници.
Езиците от ехото на нощния дъжд
не могат да измият съзнанието ми,
нито да излижат петната от асфалтни емоции.
Защото Пътят е хаос,
който ражда следовници!
Кой от Пътя си прави храм?
Кой от Срама си прави храм?
Кой от челюсти прави олтари?
Може би само чакалите.
Душата ми е тяхната мърша.
Гнила кръв вместо обрядно вино.
Вместо хляб горчива смола нетамянена --
един случаен фрактал,
образуван от кривините на късите им черва.

Всеки мой пръст е върху извора...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

stenli499 (Станислава)

2011-09-08T17:22:56+03:00

Дълбоко противопоставяне на философия и психология има тук,за да се обединят в изворния финал на стиха!
Интересно е,че всички изображения на фрактали,които видях,могат спокойно да се разглеждат и като хаос,и като храм!Само там един уморен ангел може да се пречисти-където няма място за чакали...

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D1%8E%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%BB

(друг е въпросът,защо фракталите са в услуга само на полиноми...никога на мономи.....)
Поздрав!