Белокрил смугъл ангел
Всеки мой пръст
е върху извора на фрактала
и стои неподвижно.
Душата ми е уморен ангел,
с оръфани бели крила,
атрофирана парализирана жажда,
недоспала от цигарена пепел,
натежала от философски камъни,
от исторически зной и магически прах,
който прояжда кората
и смесен със смугла смола,
запълва улични стрии,
изровени от краката на грешници.
Езиците от ехото на нощния дъжд
не могат да измият съзнанието ми,
нито да излижат петната от асфалтни емоции.
Защото Пътят е хаос,
който ражда следовници!
Кой от Пътя си прави храм?
Кой от Срама си прави храм?
Кой от челюсти прави олтари?
Може би само чакалите.
Душата ми е тяхната мърша.
Гнила кръв вместо обрядно вино.
Вместо хляб горчива смола нетамянена --
един случаен фрактал,
образуван от кривините на късите им черва.
Всеки мой пръст е върху извора...
© Милко Христов All rights reserved.
..)
