Белязани
Белязани
Смълчана нощ раздира светлината на деня.
Прибрал е Залезът-беглец душите ни лъчисти.
Умората пълзи по формите-фантоми на съня.
А аз? Дълбая своя свят. Дали ще се разлисти?
А пръстите, с които пиша до твоя пулс и стихове,
и страхове, понякога от неизползване въздишат.
Усмихват се изтръпнали от премълчани думи две,
а колко много искат точно само тях да ти напишат.
Защото хляба си делим. Защото шепнем и не си крещим.
Защото, натежали от мечти, прегръщаме тела, души.
Защото поделили сме съдбата -изгаряме в любовен дим,
но всяка нощ две думи, неизказани, оставят ни - белязани!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
