Беше…
Беше…
Беше като филм, но всъщност истинско,
накара ме да треперя, спря ми дъха,
беше една реална малка приказка,
написана далеч през девет планини в една…
Беше всичко толкова невероятно,
че малка вероятност има да се случи пак,
когато нещо ти е толкова приятно
или е невъзможно, обречено или няма как..
Беше емоция, копнеж и чувство,
за които думите не стигат да се обясни,
беше повече от най-великото изкуство,
но шедьовъра само пред сърцето се разкри…
Беше танц на необятна лудост,
която като болест още ме държи,
не вярвах, че е свършила и чаках чудо,
което някак си да може да я продължи…
Но беше колкото силно, толкова кратко,
в живота бързо свършват хубавите неща,
остава само споменът от моментите сладки,
примесен с горчивия вкус на необяснима тъга…
Беше най-великото усещане за мене,
само при спомена очите ми се пълнят с плам…
Но глагола „беше“ е във минало време
и може би е най-добре да остане всичко там…
© Радослава Михайлова All rights reserved.
