„Не беше любов – не болеше.”
silvina84(Силви)
Беше любов и болеше,
и времето беше спряло,
по нищо не му личеше,
че ще лекува – беше умряло.
Нямаше птици в небето -
и то беше с тях отлетяло,
животът, зазидан в сърцето,
предсърдно мъждеше и вяло.
Беше любов и болеше
като във стадий обречен,
Дяволът пулса броеше,
в мантия бяла облечен.
© Ивон All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
