Говориш ми, а сякаш мълчиш,
смислена дума не чувам, а искам,
леглото студено, чаршафа на топка,
да го топля сама, едва ли ще мога.
Една не остана за спомен целувка,
отдавна не ми даде даже една,
нито прегръдка за сбогом видях,
а фалшивото най-добре опознах.
Грехота е да си толкова тъжен,
а злоба да прелива в очите небесни,
с лекота да задминеш ти чуства,
капка сълза не отрони, за жалост. ...