Без чувства за сбогом
Говориш ми, а сякаш мълчиш,
смислена дума не чувам, а искам,
леглото студено, чаршафа на топка,
да го топля сама, едва ли ще мога.
Една не остана за спомен целувка,
отдавна не ми даде даже една,
нито прегръдка за сбогом видях,
а фалшивото най-добре опознах.
Грехота е да си толкова тъжен,
а злоба да прелива в очите небесни,
с лекота да задминеш ти чуства,
капка сълза не отрони, за жалост.
Копнежите в блян неизпипани, неизживяни,
несъвършени и загубени подире тъгата,
смляни в мелачка за чувства,
гори в камината с пълен нюанс пепеляка.
Една дума за последно кажи ми поне,
смисъл вложи ѝ, даже и усет,
тъй безчувствен ли ти си родил се,
или просто такъв си, краен и муден.
© Ана Раунд-Дев All rights reserved.
