Без думи
До мене на пазара спря жена,
облечена във дреха стара.
И аз в протегнатата й ръка,
монета сложих само.
Погледът в нейния се спря
и всичко посивя ми.
Тази крехка мъничка жена,
ми заприлича...
Боже! Maмо!
© Петя Данаилова All rights reserved.
Oct 20, 2007, 12:21 PM
Comments
Comments
-
-
Никога не бих искала да достигна до тази асоциация, много е страшна, пък и ми напомня на приказката за царството, в което погубвали възрастните хора. Много ми се иска да се бях родила в по-милостиво общество, но за съжаление трябва да се давя в злоба. Мисля си, ако всеки от нас види света по-този начин, както ти си успяла за един миг, няма ли да станем малко по-добри и по-милостви към собственото си бъдеще. -
-
-
Editor's choice
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
