Без думи

Поезия

980 0 7

До мене на пазара спря жена,

облечена във дреха стара.

И аз в протегнатата й ръка,

монета сложих само.

Погледът в нейния се спря

и всичко посивя ми.

Тази крехка мъничка жена,

ми заприлича...

Боже! Maмо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Izku6enie (Зорница Петровска)

Настръхна ми косата!!! И сякаш ми заседна на гърлото...

2007-10-22T23:41:03+03:00
дкф99 (Диди Ф)

Никога не бих искала да достигна до тази асоциация, много е страшна, пък и ми напомня на приказката за царството, в което погубвали възрастните хора. Много ми се иска да се бях родила в по-милостиво общество, но за съжаление трябва да се давя в злоба. Мисля си, ако всеки от нас види света по-този начин, както ти си успяла за един миг, няма ли да станем малко по-добри и по-милостви към собственото си бъдеще.

2007-10-21T16:06:55+03:00
Анел (Лена Рачкова)

Без думи!!!

2007-10-21T10:41:35+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Страхотна идея. Само още малко форма.

2007-10-20T16:41:12+03:00
Laska (Ласка Александрова)

!!! Финала!
Поздравления!

2007-10-20T16:28:52+03:00