paty (Петя Данаилова)
33 162
20.10.2007 г., 12:21 ч.

Без думи  

  Поезия
620 0 7
 

До мене на пазара спря жена,

облечена във дреха стара.


И аз в протегнатата й ръка,

монета сложих само.


Погледът в нейния се спря

и всичко посивя ми.


Тази крехка мъничка жена,

ми заприлича...


Боже! Maмо!

© Петя Данаилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Настръхна ми косата!!! И сякаш ми заседна на гърлото...
  • Никога не бих искала да достигна до тази асоциация, много е страшна, пък и ми напомня на приказката за царството, в което погубвали възрастните хора. Много ми се иска да се бях родила в по-милостиво общество, но за съжаление трябва да се давя в злоба. Мисля си, ако всеки от нас види света по-този начин, както ти си успяла за един миг, няма ли да станем малко по-добри и по-милостви към собственото си бъдеще.
  • Без думи!!!
  • Страхотна идея. Само още малко форма.
  • !!! Финала!
    Поздравления!
  • Прекрасно стихотворение.
    Натъжи ме. С обич.
  • Поздрави!!!
Предложения
: ??:??