20 oct 2007, 12:21

Без думи

  Poesía
978 0 7
 

До мене на пазара спря жена,

облечена във дреха стара.


И аз в протегнатата й ръка,

монета сложих само.


Погледът в нейния се спря

и всичко посивя ми.


Тази крехка мъничка жена,

ми заприлича...


Боже! Maмо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Данаилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Настръхна ми косата!!! И сякаш ми заседна на гърлото...
  • Никога не бих искала да достигна до тази асоциация, много е страшна, пък и ми напомня на приказката за царството, в което погубвали възрастните хора. Много ми се иска да се бях родила в по-милостиво общество, но за съжаление трябва да се давя в злоба. Мисля си, ако всеки от нас види света по-този начин, както ти си успяла за един миг, няма ли да станем малко по-добри и по-милостви към собственото си бъдеще.
  • Без думи!!!
  • Страхотна идея. Само още малко форма.
  • !!! Финала!
    Поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...