Jun 20, 2007, 6:52 PM

Без думи

Poetry

887 0 2

Без думи

По пътя си той срещна тъжното момиче
тийнейджърка със стъклени очи
влюбено в самоубииствената си съдба
със спринцовка и игла трепереща над ръба
В спомените си той видя собствената си дъщеря
изгубена принцеса в небесна колесница
без принцове и вълшебства
тя целуваше всеки за кафе и жълти монети..
В сърцето си той усети страхът на самотата
огнена вена дрогирана от слепотата на тълпата
Момичето с очи на залез в своя вагон ще се качи
пеперуда е тя забодена в тротоарната тъга...
Подаръкът ще е като фон циничен--
букет и билет еднопосочен..!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aibigel (Айбигел айбигел)

..И аз се надявам Риа,но реалността в повечето случай е друга..

2007-06-21T13:19:45+03:00
ria (Гергана Иванова)

Момичето със стъклени очи е крайно време да се качи на влака на живота! А не да се чуди как и кого да нарани, като свърши със себе си...

2007-06-21T08:53:56+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0