Jun 20, 2007, 6:52 PM

Без думи 

  Poetry
676 0 2

                                                               Без думи

По пътя си той срещна тъжното момиче
тийнейджърка със стъклени очи
влюбено в самоубииствената си съдба
със спринцовка и игла трепереща над ръба
В спомените си той видя собствената си дъщеря
изгубена принцеса в небесна колесница
без принцове и вълшебства
тя целуваше всеки за кафе и жълти монети..
В сърцето си той усети страхът на самотата
огнена вена дрогирана от слепотата на тълпата
Момичето с очи на залез в своя вагон ще се качи
пеперуда е тя забодена в тротоарната тъга...
Подаръкът ще е като фон циничен--
букет и билет еднопосочен..!

© Айбигел айбигел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ..И аз се надявам Риа,но реалността в повечето случай е друга..
  • Момичето със стъклени очи е крайно време да се качи на влака на живота! А не да се чуди как и кого да нарани, като свърши със себе си...
Random works
: ??:??