Без Ева в Райската градина...
Без Ева в Райската градина...
(един поетичен каприз)
Веднъж във Райската Градина
бе Господ ме поканил сам:
бе точно както по картина,
но Ева нямаше я там...
От плод дърветата тежаха,
цветя ухаеха навред
и птици влюбени летяха,
и пееха, но все в дует...
И Ангели летяха с песни,
звезди искряха през деня,
а във потоците небесни
течеше мед вместо вода...
Разхождаха се полуголи
жени по Райският мегдан:
за нежни тържества готови,
но Ева нямаше я там...
Змия забързано пълзеше
(от ужас вцепених се ням!)-
в устата ябълка държеше,
но Ева нямаше я там...
Тогава се помолих Богу:
-Върни ме долу Боже!... Знай
без Ева просто аз не мога:
без нея Раят не е Рай!...
Не чул до днес молба такава
Светият Старец онемя:
-Добре върви!... Върви тогава
обратно в своята Земя!...
-А може ли да пожелая
и за Страстта ни опит нов,
че там (изгонена от Рая)
ме чака Ева за Любов?...
Коста Качев,
тогава в Райската градина
© Коста Качев All rights reserved.
Толкова простичко казано... Поздрав Коста!