jollyroger
1,543 results
Етюди
Ти предложи да играем
на етюди и така
вечерта да не скучаем
с обичайната кавга... ...
  380 
Вечерна импресия
Заси́лен ве́черният вятър
внезапно залюля вълни
и се надигна необята –
покрил крайбрежните скали... ...
  462 
Аз
Аз малко вярвам и във Бога,
от Сатаната се страхувам,
но в абсурдната им уникалност –
съвсем спокойно съществувам!... ...
  374 
Елегия за невъзможното завръщане
Аз много пъти исках да се върна
във онова благословено село –
пак там, където някога си тръгнах
с мечти в торбичка и „звезда на че́ло“... ...
  446 
Някога
То беше някога... Не помня даже...
Животът беше някак си по-инък...
... А днес е трудно даже да се каже –
той по-добре ли бе, или пък никак!... ...
  490 
Вечер в Есента
Във предвидимото въртене на Земята
съгласно галактичните закони,
живеем си комфортно в Необята
редувайки годишните сезони... ...
  424 
Вечер... 3
Гневен вятър от засада
спрял замислено на хълма,
свил крила, а мрака пада
и навечерието пълни... ...
  1127 
Вечер
Тиха нощ стои́ на прага,
даже вятърът избяга –
с тайнственост необяснима
тъмнината стана зрима... ...
  373 
Модус вивенди
Аз някога в Живота си те вписах
(тогава вярвах, че ще бъдеш вечна!),
но ти капризно каза: „Няма смисъл!...“
и някъде Безкраят те отвлече... ...
  1028 
Завръщане в Пустинята
Пустинното Време върви с ветровете,
стихийно бушуващи в ритъм бурлив –
а в безкрайната памет на вековете
се пази до днес „сътворителен“ взрив... ...
  515 
Сахара
А Прокълната земя е Сахара –
Животът все в Огън е те́къл,
а дето гори – не повтаря
и сипят се пясък и пепел... ...
  437 
Диптих
1. Върхът...
От тук започва Пътят на мъжете
и тука се зараждат ветровете...
И тук фактически е Краят на Земята, ...
  381 
Битие № 3
Животът така ни повле́че
по пътища свои безбродни,
че трудно разбираме вече
напевите в него – безродни... ...
  451 
Екзистенция
На всяко тръгване целта
е не да скиташ по Света,
а в залезът на някой ден –
да се завърнеш променен... ...
  415 
Есенен Амулет
на Е...
– Разкошна нощ... Морето!...
Кервани от звезди
и мълнии в небето – ...
  469 
Легенда за Първото ни лято
на С...
А фантастичното ни: Първо лято
оказа се (за жалост!) и последно –
щом птиците събираха се в ято ...
  459 
Жалба по Младост...2
Какво от туй, че Младостта
подобно лист отронен плава
по та́лвега в една река
означаваща: „Забрава“!?... ...
  1262 
Целувка за лека нощ...
Не ме лишавай от целувката, която
за „ Лека нощ” ми беше обещала-
ще стане страшно, даже и Земята
ще спре...Ще спре да се върти тогава... ...
  887 
Някога
Разпиляна същност
вред из Необята –
тръгване, завръщане,
волността на вятър... ...
  603 
Вечер
(диптих)
1.
Във тази вечер теменужена
от нега и от меланхолия – ...
  553 
Една Жена изящна
(Вечер в Страната на спомените)
(поема)
От залеза струеше
небесна светлина, ...
  620 
Чаша спомени със ром
(поема)
Аз населявам днес брега...
Като космичен комплимент
на хоризонтната дъга – ...
  1158 
Рождеството
Проправя Времето пътека
в Енигмите на Естеството –
и чакаме от двайсет века
пак с тиха радост : Рождеството... ...
  537 
Съществуването
(триптих)
1.
... и пак е фантастична Есен,
и меланхолни са душите – ...
  1090 
Вечер на Царевец...
на К...
А Времето над Царевец е спряло
във камъни градежни, зеленикави...
От древна черква, с дървено клепало, ...
  713 
Откровения...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът?... Къде ли?...
Да духне, да погали, да повее... ...
  695 
Първата буря
Първата ми буря в Океана
дето най-коварно ме подхвана –
помня със подробноости и о́ще
често преживявам пак в съня си но́щем... ...
  489 
Среща със Съдбата
на С...
До днес не знаех, че я има
и във абсурдният ми Свят
живяла е със свое име ...
  1082 
И есента е дом
Пусти плажове и само
вятър вее знамена́
тук забравени, оставени
с отшумели времена́... ...
  626 
Жената на брега
Брегът скалист... Вълните...
И вятърът, и тя –
Жената на скалите
стояща в утринта... ...
  451 
Един Живот
О тъй велико Чудо е Живота –
най-първото от всички чудеса́,
но проумяваме го щом потропа
на прага ни Онази със коса́!... ...
  515 
Пълнолуние
на Е...
С теб стоим на брега: удивени
от Великото чудо –Живота –
как от толкова много Вселени ...
  362 
Обаятелен образ в миража
Всичко бе: О – толкова отдавна,
че почти и няма спомен там,
но една история забавна
бих желал сега да пресъздам... ...
  417 
Де е България!?...
Територията – съща,
но Държавата е друга!...
... Все едно литийно шествие,
но със Дяволска хоругва... ...
  662 
Навечерието на бурята
Лятна звездоока вечер
носи нега и копнеж...
А задъхан и далечен
еква мълниен гърмеж... ...
  712 
Към Есента
Есен окъсила дните
ти добре си ми дошла́,
моля те задръж сланите
и досадната мъгла... ...
  1108 
Утрин в рейс 85
Ранна утрин... Хора сънни...
Всеки е умислен сам...
Ми́сли светли, ми́сли тъмни –
в екзистенцията там... ...
  389 
Мечтата
Когато над морето слиза
очарователна нощта –
разкошна мисъл ме прониза
със обаятелна мечта... ...
  429 
Есенна елегия...
Времето се е побъркало –
непрестанно си вали...
С тъжни спомени объркани –
бродят есенни мъгли... ...
  428 
Носталгия по Рая...
... Животът някак ме повлече
по свои, нови, правила́
и вече то́-олкова далече
остана всчко онова́, ...
  476 
Random works
: ??:??