Rois
476 results
Безкраят е в онази стая,
на счупения ти диван.
На водка и на дим ухае,
На отчаяние. И плам..
Безкраят е в ръцете ти под душа, ...
  63 
Не чакат вече те дъжда,
не шепнат за листата на цветята,
не си разказват за нощта
и топлия, августовски вятър.
Не търсят миризма на пролет, ...
  53 
“ – Не е било време.“
Не, не беше.
Ние бяхме въпреки това.
Въпреки всички решения грешни.
Въпреки ясната накрая самота. ...
  51 
Пълнолунна любов
Заминал бе. Луната вълча,
оглася януарските земи.
Вие, с копнеж да си го върне.
Ледена самота трепти. ...
  54 
Виктор погледна часовника си и въздъхна. Незнайно защо за пореден път се беше вързал на глупостите на Ема. Много добре знаеше, че след като скъса с него, още в гимназията, всеки път, когато го потърси беше или, за да му иска услуга или за да го направи за смях. Та, кой, по дяволите, би искал да възр ...
  138 
Десет дългички ушички,
пет опашки пухкавели,
пет нослета, душат всички,
морков търсят да намерят.
Няма вдясно, няма вляво, ...
  105 
Звездите на моето небе
Черната дупка видяха.
Не, не която и да е,
а тази, дето си е тяхна.
Тази, дето ги засмуква, ...
  84 
Как да открадна усмивката в гласа ти?
Тогава, когато знаем, че не става,
че опитите да подишам от дъха ти
отново, нещо не ги разрешава?
Когато за другият път обещаваме, ...
  106 
Димът от твоята цигара -
опиум за душата ми.
Триумфът на Дявола...
  171 
Беше странна амалгама.
Опиум, дим и мрак,
чувство, че света го няма,
и твоя отровен живак...
Още усещам вкуса ...
  89 
Какви са твоите ръце?
Такива, дето утешават?
Такива, дето крадат сърце?
Такива, дето своето раздават?
Сключват ли се за молитва, ...
  162 
Танцувам валс, из бални зали,
където всички се прекланят
на тези, дето са събрали
сърцата си, дом общ да бранят.
Танцувам и ме аплодират. ...
  101 
Тя сяда, ефирна и резедава,
разлиства нотните листа
и чудното пиано оживява,
отръсквайки от себе си праха,
трупан през дълги, снежни дни, ...
  73 
Агнето Асен бърка си айран.
Бикът Борислав бишкоти пече.
А вълкът Васил ръфа вафла сам.
Гъсеничката Гери грах гризе.
Делфинът Дани реже си домат. ...
  225 
Патето Преслав вчера се излюпи,
днес на мама Сиси вече то се цупи,
трудно се ядяли твърди семенца,
червейче да клъвне искало сега.
Мама Сиси жално вдига рамене: ...
  187 
Насила не пиша за пролетта.
Дете не съм й и не ме заразява
мирисът на прясната трева
с конпеж по цъфтящата дъбрава.
Да я приветствам не умея. ...
  105 
18:30 Lilly: Здрасти, какво става?
Минута, две, три, четири… Лиляна потропваше нервно с пръсти до клавиатурата. Не ѝ беше ясно защо, по дяволите, му отнема толкова време да ѝ отговори нещо, след като на хронологията на месинджъра ѝ изписваше, че е бил онлайн преди минута. Явно си пишеше и с някоя др ...
  263 
Колко вселени завладя?
Не за да ги притежаваш,
а за да препуснеш из тях,
без някога да съжаляваш,
че устремът ти те е спънал? ...
  148 
Пишеш с черно името, което
някога в дъга си нарисувал.
И се чудиш дали цветното
може въобще да съществува
в очи, пълни с тъмнина. ...
  111 
Нокът на сова,
перо от врана,
конска подкова,
роса, събрана
преди първи петли. ...
  125 
Изгрява черното знамение
на онзи забравен небосвод,
нарисуван за теб и мене.
Не беше ли във друг живот
това, което ни привлича ...
  134 
Не се оплаквам – така съм родена,
сама да си плета капани,
и все от нещо, заслепена,
да се давам, преди да ме хванат.
Други виновни няма, освен мен. ...
  203 
Знаех го от самото начало –
не идваш, за да останеш с мен,
не идваш, за да бъдем цяло.
И може би трябваше да спрем,
преди да започне да ме свива отляво, ...
  155 
Пропи се някъде из вените
и нищо не можа да те изчисти.
И клетвите, че съм извела
онези опасно копнежни мисли
по тебе, са най-черната лъжа, ...
  204 
Здравей, мое, безжалостно безсъние.
Не, не гадая за твойте имена,
нито те оправдавам с пълнолуние.
Аз знам добре в мен кой те изкова.
О не, за миг не се оплаквам, ...
  243 
– Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето.
– Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
– Мони, моля те… ...
  449 
Двама малки малчугана,
рано сутрин размишляват
как ли влака те да хванат,
друг град, за да посещават.
Ще ли им дадат билети, ...
  333 
– Искаш ли да ти помогна?
Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре. Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. ...
  201 
– Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...
  352 
Знаел си, когато си избирал.
Не тъй изглежда светлината.
Около мен лъчи тихо умират.
А аз вървя безжалостно нататък
към бездни, пожари, падини, ...
  138 
Когато видиш в мене мрака,
не се спотайвай, докато отмине.
Не отминава. Кротко чака
и вътре в мен не спира да го има.
Когато в тъмнината се прелея, ...
  134 
Ти ли поиска роб на тишината,
че в кулата си тъй ме нарисува?
Короната на тиха необятност
дали ми стига, за да съществувам?
Такава ли си ме представяше? ...
  131 
Горях, помитах и взривявах,
оставях белези, следи,
и мрака от сърцето си раздавах,
затваряйки безсъвестно очи.
Бях онази сумрачна принцеса, ...
  498 
Не ме обичай както обичал си преди.
За мен нарисувай нова вселена
и всеки атом в теб пренареди,
ако си в орбита около мене.
Не ме докосвай като другите, ...
  227 
Светът е малък. И когато те няма,
нощем ти свети същата луна,
която през моя прозорец минава.
И сребърната светлина,
която по моите пръсти се скита, ...
  171 
Не искам да знам къде си.
Не искам да те имам пак.
Във черна дупка ме отнесе,
едва изплувах от онзи мрак,
който във вените ми вля, ...
  189 
От мен да откъснеш е лесно,
аз не съм от магическа сплав.
Плът раздавам безсловесно,
с надежда за парче от твоя свят.
Но от мене да откъснеш не желаеш, ...
  150 
Капки по перваза.
Сутрешна мъгла.
Минзухари в ваза.
Падащи листа.
Боровинки, круши, ...
  204 
Навярно тогава любов е било.
Навярно тогава била съм и друга,
била съм надеждна, копнежна, ведно
с тебе. И не, не съм лъгала.
Навярно тогава били са други звезди ...
  143 
Не вярвам в пътя и в светлината,
не вярвам в смисъла на деня.
За себе си. А ти върви нататък,
щом търсиш да ти озарят нощта.
Аз ще остана, където е тъмно. ...
  382 
Random works
: ??:??