Aug 15, 2008, 9:42 PM

Без име...

Poetry » Other

741 0 1

...
За приятелство ли ще говорим,
о, моля те, недей лъжи така.
Тръгвай сега, просто спри
с тези твои ужасни игри.
А как всеки ден заедно бяхме
и една без друга трудно търпяхме.
Имаше нужда от мен, когато бе тъжна,
подкрепях те, дори да не бях длъжна.
Но вече няма ги предишните щастливки,
остана само самотата от лъжливите усмивки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kalides (Деси)

Винаги съм мислела, че името Ели не се заслужава от кой да е! Обичам те и вярвам ми нещата, които пишеш са вери и отлично измислени! Успех...и много прегръдки от малката ти братовчедка!

2009-08-21T19:27:12+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0