Без клетка

Jul 13, 2010, 10:40 AM

Poetry » Phylosophy

631 0 2

Когато Светлината напусне
уморената дреха на тялото,
в танц от екстаз и наслада
тя прегръща възторжено цялото.
И разпръсва се клетката
на тленното, малкото, земното,
и избухва със своята сила духовна
божественото неограниченото.
И полита Светлината в простора
с такава мощ необятна,
и засияват звезди
със сила за ума непонятна, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Без клетка

Want to read more?

Random works