13.07.2010 г., 10:40 ч.

Без клетка 

  Поезия » Философска
632 0 2
Когато Светлината напусне
уморената дреха на тялото,
в танц от екстаз и наслада
тя прегръща възторжено цялото.
И разпръсва се клетката
на тленното, малкото, земното,
и избухва със своята сила духовна
божественото неограниченото.
И полита Светлината в простора
с такава мощ необятна,
и засияват звезди
със сила за ума непонятна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Предложения
: ??:??