Без клетка
Когато Светлината напусне
уморената дреха на тялото,
в танц от екстаз и наслада
тя прегръща възторжено цялото.
И разпръсва се клетката
на тленното, малкото, земното,
и избухва със своята сила духовна
божественото неограниченото.
И полита Светлината в простора
с такава мощ необятна,
и засияват звезди
със сила за ума непонятна,
и сърцата човешки тихо потръпват
от тази любов всеобхватна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Борисова Всички права запазени
Поздрави!!!