tanyavd (Татяна Борисова)
122 2132
13.07.2010 г., 10:40 ч.

Без клетка 

  Поезия » Философска
543 0 2

Когато Светлината напусне

уморената дреха на тялото,

в танц от екстаз и наслада

тя прегръща възторжено цялото.

И разпръсва се клетката

на тленното, малкото, земното,

и избухва със своята сила духовна

божественото неограниченото.

И полита Светлината в простора

с такава мощ необятна,

и засияват звезди

със сила за ума непонятна,

и сърцата човешки тихо потръпват

от тази любов всеобхватна!

 

© Татяна Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??