(без)любовна статистика
Юлски горещник – три и двайсет следобед,
двеста шейсет и три дни откакто мълчиш.
Снегът ме затрупа, онзи, който започна в десет, на Коледа
и оттогава вали, и вали, и... вали.
Под дебелите преспи, в сърцето на тихото,
отчаяно зъзнат двайсет забравени дни,
пет нощи безсънни, една обич, в дланта ти притихнала,
два бързи коняка, шепа сълзи и незнайно колко лъжи.
Вчера изхвърлих часовника – ръчния,
в една кофа метална, до старата къща – номер двайсет и седем,
да не гледам стрелките, да не чакам от тях милосърдие,
да не вярвам, че всяка минута, която дели ме от теб, е последна.
И я гледам сега тази двукилометрова, прегърбена улица,
моята двайсет минутна присъда - асфалтирана, пъстра гарота...
Вън е трийсет и седем, а студът в мен се вихри като ялова блудница,
тръгвам напред – ще сънувам смъртта или случайно ще се спъна –
в живота си.
© Даниела All rights reserved.
