LISA
90 results
Има ли отвъд предела нещо?
Има ли поляни със цветя ?
Има ли отново скъпи срещи ?
Колко ли тежи греха?
Колко струва всяка болка? ...
  345 
Знаех, че любовта си е отишла. Тихо, безмълвно както отиващото си лято.
С времето невидимите ѝ стъпки бяха оставили едва-едва забележима следа. Изглеждаше сякаш все още е тук, но всъщност отдавна я нямаше.
Чувствата както и времето, неусетно бяха охладнели и някак напомняха за лято или по-скоро прил ...
  594 
  773 
“Ако някой дойде при теб с една рана,
не го изпращай с две.”
Което виждаш днес във огледалото,
харесва ли ти ми кажи?
Питам за душата, не за тялото... ...
  502 
  928 
Моля, за мене двойно кафе.
Не, днес не бързам за никъде.
Времето, то и без това си тече,
нищо, че ние понякога спираме .
Моля, без захар - нека горчи. ...
  700 
Здравей, да се видим някъде в пет.
Нека бъде в края на кея.
На пейката с номер двадесет и пет.
Знаеш ли, наблизо живея.
Прозорецът гледа към морския бряг. ...
  650 
  865 
Имам си свое място за спомени -
малка прашна кутия.
Там е скътана розата – сухата,
дето с любов подари ми я.
Там държа усмихнати вечери ...
  636 
  750 
"Всяко нещо струва друго нещо"
А.А.Милн
Готов ли си цената да платиш,
за да прегърнеш мечтата.
Пътят трънлив, току виж - ...
  824 
  736 
Отдавна се знаем с тебе, нали!
Толкова много кафе сме изпили.
Градихме от нищото звездни мечти,
без да знаем какво сме рушили.
Градихме си кули за слънчеви дни. ...
  698 
Ухае на юни. Нощи горещи.
Вятър поклаща клони едва.
Щурчета нейде тихичко свирят.
Светулки просветват в нощта.
Виж, тази нощ луната е цяла. ...
  643 
Днес реших да ти върна сълзите,
не искам от тях да си правя море.
Не е ли по-хубаво другото синьо,
от което (без теб) да направя небе?
Днес реших да ти върна сълзите. ...
  926 
Мислиш ли за онзи миг, когато
всички карти някой ще пренареди.
И онова, което сторил си на някой
като бумеранг при теб ще долети.
Ще ти върне някой нощите безсънни- ...
  591 
  1254 
  579 
Разпадам се на изгреви и залези.
Разпадам се на дъждове.
Каквито и причини да измисляме,
сърцето има своите страхове.
Разпадам се на спомени и минало. ...
  624 
Мълчанието има свои спомени.
Ненужно e наум да ги крещим.
Остават белезите незабравени
в сърдечният ни свят незрим.
Мълчанието има своите истини ...
  552 
Дъждовни небеса и голи клони
Прегръдки със усещане за хлад.
Самотни птици, изоставени перони.
Безкрайното очакване на влак.
Сърца останали без звездни звуци. ...
  469 
„Нямаше причина да избягаме.
Нямаше тъга.”
Селвер
Имаше причина да обичаме.
И да прегръщаме света. ...
  651 
Време, което тече..
Отдавна си престанал да броиш дните.
Няма значение дали е понеделник или събота, януари или ноември.
Приел си, че всичко е време. Време, в което съм или си.
Време, в което пътища се пресичат , а след това се разделят. ...
  834 
Защото пак вали
Защото огънят в камината мълчи.
И бавно... бавно се превръща в пепел.
Нали не вярваш, че от малките лъжи,
светът ми става по-чудесен? ...
  817 
Аз ли
Да! Аз съм Странник по душа.
Събрала в себе си от бурите на ада.
Без път. Вървя през този свят сама.
(С една торба, препълнена с добро и вяра). ...
  639 
В капан за сънища
Живота си оставил без посока.
Но пак вървиш, вървиш, вървиш.
И хвърляш камъни в дълбокото
на сънищата. За да не заспиш. ...
  680 
  882 
  939 
  1034 
  1257 
  806 
  1041 
  1917 
„А тръгвали ли са си влакове от теб?
От твоя свят. От гарите ти. От душата ти...„
Селвер
Влакът тръгна! Тръгна си и ти!
Останах пак сама със тишината... ...
  894 
Трябваше да ми е някак пролетно
и да цъфтят в душата ми цветя.
В къдриците ми да играе вятъра.
В очите ми да е безкрайна синева.
Трябваше да ми е някак пролетно. ...
  745 
Всички думи за моята обич ти казах.
Но ти дори не разбра... Не попита
колко болка и колко горчива тъга
зад фалша на тази усмивка е скрита.
Превърнах се в сянка, бродех сама, ...
  899 
Днес очите ми търсят очите ти!
Може би, защото навън е валежно.
Трудно събирам в шепи сълзите си.
Дълго бях силна, дори прекалено!
Днес ръцете ми търсят ръцете ти! ...
  2112 
Достатъчно дълго
Достатъчно дълго без тебе живях.
Достатъчно дълго бездомна се скитах.
Достатъчно дълго в очите валя,
а още по-дълго мълчах и не питах. ...
  856 
Обратното на болката е обич
“Обратното на болката е друго.
Не знам какво е. И не го познавам.
Фортуна"
Обратното на болката е обич, ...
  997 
Сгушена на дивана пред камината, бях вперила поглед навън през прозореца и гледах как вятърът играе с последното останало листо на дървото пред входа.
Въздухът беше наситен с тишина и само от време на време пукането на дървата в камината я нарушаваше.
Мракът настъпваше бавно, влизаше в стаята и обсе ...
  1144 
Random works
: ??:??