Aug 1, 2008, 12:18 AM

Без муза

  Poetry » Other
757 0 7
Вече нямам вдъхновение,
бягат римите далече.
Пак съм в мъртвото вълнение,
и навътре ме повлече.

Нямам за какво да пиша,
всичко ми е някак пусто.
Ям и спя, по навик дишам,
липсва ми основно чувство.

Правя кратка равносметка,
явно съм съвсем различен.
"Аз"-ът не стои във клетка,
той е жив и динамичен.

Бях поет, но днес не съм.
а какво съм - и това не зная.
Без любов съм като в сън,
лутам се - слепец в безкрая.

Всъщност, има ли значение...
"Утре" ще предложи друго.
Ще се заредя докрай с търпение
и ще чакам ново чудо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...